Арт - много често чета всякакви хорица казват "това е Арт затова е така" или "това си е моя Арт и затова така го исках да стои" или "Това е Арт няма нужда да е еди какво си".
Много често това е оправдание за това, че нещо е криво, че не си е на мястото, че няма предназначение или смисъл в цялостната "творба" или че въобще цялостната "творба" е без смисъл.
Казваш "това е Арт" и си измиваш ръцете. За това какво е Арт има изписани бая дебели книги включая и такива дето се казват "What is Art and what is not".
Арт-а набързо казано е собствена продукция на някой който има талант и умение да го използва за нещо красиво. Било то нестандартно или не. Много често тези дето се прикриват по форум с "арт" нямат второто а много често и първото.


Талант - сега има един такъв въпрос, като не можеш нещо да го правиш и се мъчиш като грешен дявол а то не става и нестава, значи ли че си некадърен и трябва да смениш планетата? Има две мнения по този въпрос. 1вото е, че ако не ставаш не ставаш и да хващаш си чукалата и пробваш нещо друго. 2рото мнение е, че можеш да научиш техники които да ти пазят задника от допускане на грешки и да си вършиш много добре нещата без да си изключителен капацитет в работите си.
Таланта е нещо което идва отръки. Ако сте решили да се занимавате с нещо в голямото поле на графичния дизайн трябва да има някаква искрица, която да ви движи. В много отношения няма по никакъв начин да имате успех и "творбите" ви ще са от грозни по-грозни. От това не може да се избяга. Отдруга страна следвайки първият принцип можете да се откажете точно от това в което не сте добри и следвайки втория да се насочите към нещо което можете да правите с няколко заучени техники на първо време , докато се поочупите.
Едно от хубавите неща на графичният дизайн е че има толкова много сходни и разнообразни заедно с това полета на действие:

• Фотография
• Вектор Арт
• Диджитал Пейнт
• Мате пейнт
• Типография
• Плакатисктика
• Принт дизайн
• Уеб дизайн
• Лого и фонт дизайн
• Ретуш
• 3Д
• Промишлен дизайн
• Концепт Арт
• Корпорейт Дизайн
• Анимация... каквото ти душа иска

Няма как човек предварително да знае какво ще сработи при него.
Може само да е наясно какво обича да прави. Но впоследствие се вижда кое му се отдава.
И тази думичка ВПОСЛЕДСТВИЕ значи на възраст от 16-18-22 години, след някакъв период от няколко години.
И не става веднага.



Самозаблуждение - голяма част от хората, които пишат тука не са чували за "топлата вода" още не са я открили, тръгват да я измислят сами и разбира се те правят Арт и правят Дазйн и всичките им рпоекти са мнооого интересни, че даже и порртфолио са си нацвъкали. Не е рядкост и факта че такива ламери си правят свои странички, с отвратителен външен вид, в които предлагат услугите си и дори са разграфили искренно смехотворни ценоразписи по левове на страничка, на обработена картинка и на флашче.
Виждал съм даже различни "цени" за JPG и GIF...
Повечето такива потрбители сами си вярват, че макар и не кой знае колко добри те не са лоши (нееее в никакъв случай съседчето даже не знае откъде да си пусне шопа ерго аз съм в материала)
Това което носи такова състояние е застой. Тотален. А когато си в такова положение не приемаш съвети, дори да ти се кажат директно в смлян вид. Много често когато критикувам тонът ми не е приятелски. Най-често това се случва именно в случаи когато някой си е повярвал че прави "дизайн" а е много далеч от кранчето с червената точка вътре.


Критиката - при все че никой доказано не разбира основите на един дизайн, всеки критикува и дава съвети. Има едно правило, че добрият учител вдига ученика си до нивото на което е самият той следователно за дръпнеш трябва да намериш много добър учител.
Тука с тези съвети един на друг никой не помага на другия да излезне от тинята. Когато поствате коментари за нечий "дизайн" запитвайте се това ще помогне ли на човека неговото да стане по-добре и въобще това неговото "дизайн" ли е за да се коментира оправянето му.
Има още едно добро правило - Учителят Учи Ученика как да Учи.


Основите - има си открити взаимодействия между предметите с които работите, меджу форми и цветове, между големина и внушение на всеки един елемент. Те са рафинирани до такава система че самите правила дефинират цели школи. Правила в правилата и още правила, които в началото може да се струва, че ограничават, но всъщност скъсяват време и осмислят само директни и полезни действия.
Правила като "Добрият дизайн е този, в който махаш, махаш, махаш и накрая остане толкова, че повече да няма нужда да махаш"
Или както една сентенция за добър уеб сайт "без флаш, без фрейм, без скриптове, без ефекти, без многоцветност, без много шрифтове, без много картинки"
В началото звучи като ограничения, но всъщност това помага до голяма степен да не се захванем с нещо, което ще ни отнеме един час за да го пипваме дооправяме и накрая да се откажем от него защото не му е мястото там.
Знаенето на основите ни позволява да направим нещо добре изглеждащо без да претрупваме. Знаенето на основите ни позволява още преди да сме захапали проекта да не се занимаваме с неща с които само ще си загубим времето за да гоним някакъв ефект който даже не ни и трябва.



Претрупването - често срещана грешка се получава когато търсим себе си в графичния дизайн: правим нещо случайно и то ни харесва, не сме наясно какво искаме от него но започваме да го въртим, прибавяме ефкетче но не стои като трябва, слагаме второ, пак не стои, слагаме нещо трето... в един момент не можем да се откажем самите ние защото сме инвестирали толкова време и усилия в него, а накрая то изглежда като наакано. Големият проблем е че както сте си самоповярвали е трудно да се откажете от нещо. Струва ви се че това е мега супер хипер и гига важният космичен елемент в дизайна който прави проекта жив.
Имам новина за вас.
Повечето такива мега супер гига идеи отиват в кошчето. Налага се, когато го преживеете отново и отново идва момент в който ще осъзнаете че има едн два три трика, които вършат работа и ползването им измъква "дизайна" от каша. Проблем с претрупването в принципа си е следният. Ако направите една дзвъчка и към нея добавите ефект вече имате зависимост - дзвъчката и ефкета си "говорят" те са в някакво отношение. Ако сложите нещо ново то е подчинено на предните две иначе се бие с тях и така процеса започва да се самоизключва от опредлени развития на вариантите. Получава се "не мога да махна това защото онова там увисва или пък еди кое си се запушва" по това се разпознава че на проекта нещо му куца.
Всеки поект търпи аранжировка. Мозъкът обаче трябва да го озсъзнае и да "пусне" текущият вариант. А повечето хора не са съгласни с това поставяне на нещата. Повечевто хора не сикат да се откажат. Смятат че "все нещо" мопже да се донаправи и ще заспи. Но не се получава. Вместо това проекта се самозатваря и претрупва.


Промяна на посоките - за да се промени един дизайн трябва разчупено мослене. Това което повечето от вас приемат за разчупено мислене не е такова. За вас разчупено мислене е нестандартното и много често абстрактното, което създава някакво настроенеие. Проблема ви тука се появява в това че "някакво настроение" не е точно това настроение, което искахте предварително да внушите. А! Но искали ли сте нещо предварително? Ето тук вече има нова нотка която излиза извън блуждаенето във възможностите ви върху програмата и ефектите и.
Един съвет.
Забравете за Филтрите за един дълъг период от време.
Аз например не се оплаквам че повечето филтри не се поддържат при CMYK режим - не са ми били необходими. Дизайн не е филтри или леер стайлс. Дизайна е друг начин на мислене. Защото дизайна НЕ Е арт и НЕ Е "нещо". Дизайна конкретен в намеренията си и дори да ползва абстрактни изразни средства той гони внушение.
Когато предварително осмислите целите си, когато смените начина по който мислите, ще имате основа. След като имате основаи ще правите проекти by the book. След като имате рамки, ще можете да излизате от тях и нестандартното с което скачате по начало, вече ще има основа , върху която да сте стъпили. Нестандартното ще има достатъчно смисъл.
Един пример за абсолютно безмислен "дизайн" за "сиговете " и "Юзър боксовете"


Дизайн - какво значи тази дума?
Някой? Някой? Някой?
Замисляли ли сте се? Точно какво значи?
DESIGN е дума с две съставни части. Първо ще погледнем втората - SIGN
Това значи знак. Знакък е нещо, което обозначава някой или нещо и му придава значение или послание. Това е ползена информация за някого. Дизайнът е навсякъде, пример - добрият дизайн на една сграда няма да ви позволи да се загубите в нея.
Лошият дизайн е като лабиринт, не знаеш накъде отиваш нито как да излезеш.
Сега се спираме на първата сричка. Имаме до момента някакво послание някаква информация но това ДЕ какво е? ЗНАКът в дизайна има по-друго послание ЗНАКЪТ всъщност е СИМВОЛ. Това ДЕ е представка за пренареждане, за разваляне, за промяна. Като ДЕШИФРИРАНЕ - нещо което е било шифрирано и вие го обръщате в разбираемо послание. ДЕ-СИМВОЛИЗИРАНЕТО е като ДЕ-ШИФРИРАНЕТО. Тосте имате послание и то трябва да се предаде чрез изразните средства на дизайна.
Това значи ли че дизайна скрива посланието? след като имате нещо да кажете а дизайна го ДЕ-такова по някакъв начин?
Или посланието е винаги скрито и ДЕ_Символизирането разкрива какво всъщност иска да каже авторът?
Не нито едно то двете. Или поне е нещо от двете, но отчасти. Човек не възприема това което му се каже. Той обича да си прави изводи. Както например ако кажа "аз съм супер смешен", вие ще си помислите "смешен? ти си тъп бе" ето Посланието не влиза в целата.
Добре да опитаме друго яче ако ви кажа "Никога не питайте една на колко години е. Питайте я по-добре, кога мъжа й се връща от командировка." и вие ше кажете "хехе тоз мноо забавен". Я! имаме попадение...
Но посланието не е казано директно. Помогнали сме си чрез СИМВОЛ - вица (взет от vicove.com преди малко). Дизайна прави точно това - предлага среда, в която наблюдаващият да си извади изводите които искаме да му кажем. Примерно - защо сайт на банка не е шарен и цветен и с балончета като сайт за карнавални стоки?
Защото иска да ни внуши, че хората в банката са сериозни и стабилни, а другите, че са купонджии и знаят как върви далаверата след 4тата малка водка.


Цели - за да как да "кажем" нещо трябва да сме наясно какво искаме да кажем.
Като например - промоции на телефони - много цветни флаери, пълни малки цветни орнаментчета, които откриват обогатството от нови възможности и свежест с промоцията на телефона Х.
Или: погребално бюро - черно бяла снимка и сниман само орнамент - месингова дръжка на скъп ковчег почти черно навсякъде и долу надпис "еталон в погребалните услуги "
Ето - подхода го има. искаме да кажем че едните са много фешън а другите много консервативни. В момента в който имаме на идея какво точно искаме да кажем намираме подходящите изразни средства и ги съчетаваме в нещо, което по късно наричаме стил.
Единият стил е хай тек и шарен и весел, другият е строг сдържан, учтив.


Автор: Ники Михайлов

Илюстрации: Виктор Захов